Автор: Стефан Антонов, Гласове Следвайте ни в Телеграм   На първата самостоятелна

Автор: Стефан Антонов, " Гласове "  Следвайте ни в Телеграм
 
На първата независима конференция след встъпването си, служебният финансов министър Людмила Петкова единствено уточни, че фискалният запас е по-нисък от този, който Асен Василев посочи при церемонията по предаване на поста. И двамата бяха прави, тъй като Василев уточни като дата 29 март, последния работен ден на последния му цялостен месец на власт. Петкова пък уточни моментно положение. Както след промяната на Асен Василев от служебния министър Росица Велкова, по този начин и в този момент след промяната му с Людмила Петкова породиха въпроси какво е финансовото положение на България. Твърде малко от медиите пробваха да отговорят на този въпрос, а още по-малко съумяха. В тази публикация ще опитам да обясня с елементарни образци и настоящи данни в какво финансово положение в действителност се намира България и в случай че то е тежко, дали е имало безконтролно ръководство, тъй че хронично да се намираме в проблематична обстановка. 

Първоначално потърсих информация от Министерство на финансите какви са наличностите в обособените подсметки, които образуват фискалния запас. Идеята беше да се види какви са тези средства, на които държавното управление не би трябвало да протяга ръка при финансирането на ежедневните си действия. Съответно, в случай че го е предписание, то се знае по кое време не е имало лични средства и е прибягвало към финансиране от фондове, които не би трябвало, само че на които може да посегне. Това би било сигнал за ликвидни усложнения, които в случай че не да се прикриват, минават тихомълком.

Отговорът на финансовото министерство, доколкото го има, е глътка пресен въздух след безапелационния отвод на министерството да поддържа връзка с медиите и да дава поискана информация в миналите 10 месеца под управлението на Асен Василев. Съдържанието му обаче е повече софтуерен взор и схващане за ръководство на обществените финанси. Той обаче не разрешава да се сътвори справедлив аршин за оценка по кое време страната е била в тежко ликвидно положение, и по кое време не. 
Позицията на финансовото министерство е:
„ Фискалният запас се образува от салда по сметки, които съставляват действителна  експозиция към Българска народна банка и банките. Експозицията към Българска народна банка съставлява салдото на системата на единна сметка, а не самостоятелните салда по сметки, включени в единната сметка. В сходство с нормативните условия общият размер на наличностите на единната сметка обезпечават финансирането на всички заплащания на бюджетните организации, включени в Системата за електронни бюджетни разплащания (СЕБРА), като запас за осъществяване на заплащанията е целият размер на наличностите на единната сметка. Това значи, че образуваният общ запас на системата на единната сметка се ръководи на консолидирана основа като агрегиран размер в границите на съответните условия на Закона за обществените финанси “.

Преведено на понятен език, това значи, че всички пари на държавните институции са централизирани в сметки в Българска народна банка, които се консолидират в по този начин наречената единна сметка, която образува едно общо салдо. В нея постъпват също приходите от налози, осигуровки, европейски помощи, заеми и каквото още се сетим. Всяко заплащане на страната се отразява със знак минус в по този начин наречената единна сметка, въпреки всеки човек и компания да официално да получават парите си не непосредствено от нея, а от разнообразни източници – безработните и пенсионерите от Национален осигурителен институт, компаниите от ведомствата, с които имат контракти, студентските стипендии от съответните университети и по този начин нататък.

Министерство на финансите твърди, че по този начин са устроени по принцип „ актуалните Treasury системи “ и всичко е в сходство със Закона за обществените финанси. Министерството оспорва като погрешно и разбирането, че по този начин наречените „ оперативни разполагаеми пари на държавното управление би трябвало да са единствено тези, които стоят като остатък сред моментните доходи и разноски или спестеното в минали интервали, само че без да се броят салдата на обособените подсметки, с които държавното управление не се разпорежда непосредствено. Тоест, за министерството е задоволително в единната сметка да се образуват наличия да вземем за пример със европейски средства, ликвидности на висшите учебни заведения, държаните медии и така нататък и тези средства, доколкото са в единната сметка да се употребяват за настоящи разплащания на пенсии, заплати, или по фактури за осъществена работа от реализатори на публични поръчки. 

Аргументът съгласно отговора е, че както в моменти средства се теглят и образуват пасив за единната сметка, по този начин в други моменти приходите по нея компенсират пасива. Отговорът обаче не съдържа цялостната поискана информация, като предлага част от нея да се изиска от други институции. Става дума за информация какви са спестените средства във фонд „ Извеждане от употреба на нуклеарни уреди “ и фонд „ Радиоактивни боклуци “. Така не се вижда и по кое време страната е губила ликвидност до рисково ниски нива. А това, че законът разрешава да се употребяват средства, които официално не са на държавното управление, тъй като са в единната сметка не е база за оценка. Накратко – законосъобразността няма знак за тъждество със стабилността. 

Като не дава аршин за оценка що е то притеснителна фискална обстановка, такава може да се сформира без значение от държавното управление, като разнообразни дейности и мнения могат да служат за насочна точка. 

Например, парите на Сребърния фонд (3.9 милиарда лв. по последни данни от предишния декември), в двата фонда, свързани със старите нуклеарни мощности и нуклеарните боклуци, има общо сред 1.75 и 0.15 милиарда лв. (по данни на economix.bg, които цитират отговор на енергийното министерство) и 500 милиона на учителския пенсионен фонд вършат 6.2 милиарда лв. наличия във фискалния запас би трябвало да са неприкосновени. Дори Министерство на финансите да не го споделя непосредствено, има няколко отговора, в които се твърди, че не е посягано на Сребърния фонд. Следователно, той се признава за ненарушим, а посягането към него би било най-малкото израз на безнаказаност. Допълнително, Народното събрание задължи Министерство на финансите, още по времето на Асен Василев да възвърне един милиард лв. на Фонд „ Сигурност на енергийната система “ (без него във фонда има единствено 400 млн. лева.), което също отразява управническо виждане за цялост на средствата. Така, единствено като общ брой от средства във фондовете, които по силата на логиката и всеобщо експертно виждане би трябвало да са неприкосновени, във фискалния запас би трябвало да има 7.6 милиарда лева, на които не би трябвало да се протяга ръка. И излиза, че към встъпването на Людмила Петкова страната е теглила заем от 900 млн. лева от този целесъобразен неснижаем излишък.

Това несъмнено е ориентировъчна сметка и тя може да се отхвърли. Може обаче да се приложи и друга, която също демонстрира, че фискалните запаси на България постоянно доближават обезпокоително ниски нива. 

Когато страната ни просперираше фискално – в първото десетилетие на този век, в бюджета за 2008 година се заложи най-малък размер на фискалния запас от 6.8 милиарда лв.. При прогноза Брутният вътрешен артикул да стигне 61 милиарда, това правеше отношението запас Брутният вътрешен продукт по отношение на предстоящ Брутният вътрешен продукт от 11%. Този номинален предел се резервира три години – до есента на 2010 година, когато в бюджета за 2011 година се заложи най-малък размер на запаса от 4.5 милиарда лв.. При прогноза брутният артикул за тази година да стигне 77 милиарда лв. това прави отношение запас към предстоящ Брутният вътрешен продукт от 5.8%. Причината е, че 2011 година се обрисуваше като трета поредна година с бюджетни дефицити и при очевидното отвращение на ГЕРБ да теглят заеми, фискалният запас в действителност изигра ролята на „ мазнинка “ ( по думите на Бойко Борисов), позволявайки на кабинета да употребява негови наличия за финансиране на недостига.
 
Е, за тази година прогнозата е Брутният вътрешен продукт да мине 200 милиарда лв., което значи че формалният предел за фискалния запас от 4.5 милиарда прави едвам 2.25% в условен проект, което е нищо. Преди две години, когато Продължаваме промяната пробваха да възобновят състава на Независимия фискален съвет, заради приключване на мандата на остарелият, доцентът по стопанска система от Стопанския факултет на СУ Калоян Ганев уточни, че би трябвало да има механизъм за актуализиране на минималния размер на запаса. Такъв обаче и до през днешния ден няма. Ясно е, че цифрата 4.5 милиарда няма връзка нито с неприкосновените средства, нито с размера на идни лихви и главници по държавния дълг, т.е. виси във въздуха. 

Ако опростим образеца и съпоставим фискалната система с ресторант – може да кажем, че положението на бюджетен остатък допуска в касата постоянно да постъпват повече пари, макар заплащанията при доставки на храните за готвене и напитките за сервиране. Повод за внимание е, когато се случи в касата да няма задоволително пари и притежателите отворят сейфа с парите за заплатите, с цел да платят нещо настоящо с очакване до края на месеца да наваксат. Да се протяга ръка на Сребърния фонд, нуклеарните фондове, учителския или този за гарантиране на сигурността на енергийната система, значи не да се заплаща с парите за заплатите, а напряко да се посегне и към буркана с бакшишите. Следвайки тъкмо тази логичност, може да се допусна, че в месеците до есента страната ще притегли сред един и до два милиарда лв. дълг от вътрешния пазар, с цел да не се стига до обиране и на последната свободна ликвидност

Колкото и Людмила Петкова да заобикаля борба с Асен Василев, фактът, че запасът е понижен до 6.7 милиарда във втората седмица на април демонстрира безконтролно отношение. Близо до средствата, на които не би трябвало да се протяга ръка запасът е падал и в предишното, като през април 2022 година той беше паднал до 4.7 милиарда лв. и това демонстрира рецидив в опитите на Василев да скрие ликвидните проблеми на страната. Той е допускал това като резултат от оптимистичните прогнози в бюджетите си, които разрешават непокрито харчене. В същото време е отказвал да признае грешките си, теглейки заеми, което е безконтролно. Не, че и при ГЕРБ не се е случвало, само че за държавните управления на „ Продължаваме промяната “ тази безнаказаност е причинност.